Тинейджърът на 21 век е същият този юноша от 20 век, но поставен в различна обстановка. И ако сега възниква въпрос в нас „Какво му е толкова различното?”, то отговорът може да намерим ако се замислим какво се е променило в нашият живот през 20 и 21 век.

Двадесет и първи век е век на големите възможности, на разнообразната информация, на всеобхватният интернет, на забързаното ежедневие, на големите очаквания- към нас като родители и към децата ни като нашето бъдеще.

Обществото, училището, ние като родители ежедневно проектираме своите големи очаквания върху своите деца без да си задаваме въпроса дали те могат и дали те искат да отговорят на тях.

За да разкрием същността на тинейджърът на 21 век ще разгледаме темата за юношата на 20 век, а предмет на дискусията ще бъде да обсъдим разликите и приликите.

За да помогнем на децата си да преодолеят кризата на тинейджърската възраст е необходимо от една страна да обърнем внимание на промените, които настъпват в тяхното физическо и емоционално развитие, а от друга- на външните фактори на средата, които се оказват сериозно предизвикателство не само за децата, но и за нас родителите.

І. Формиране на личността и откриване на “Аз-а”.

Юношеството – именно в този период от живота на човек става формирането на личността и откриването на “Аз-а”. Юношеството (12-18години) обхваща средата на детството и началото на зрелостта. В този период има вълнуващи проблеми – любов, жизнени роли, от значение е трудът, насочеността към бъдещето; за някои главно и водещо начало е учебната дейност. Това е период, в който детството си отива. Настъпват моменти на силна емоционалност, неспокойство, объркване, съмнения и търсене. Кой не е преживял това? Но някои са го забравили. За тях подрастващите им деца са неблагодарници, непослушни и безотговорни към делата си, хора.

Необузданост, негативизъм, затвореност и усамотение – това са само част от всички характеризиращи този период състояния. Юношата преживява период на субективизъм. Той е обърнал поглед навътре в себе си. Всичко, което вижда, чува и чувства, дълбоко повлиява вътрешния му живот. Проявява открит или пасивен бунт срещу наложените в обществото правила и родителските модели. Той търси своите! Индивидуалността е започнала да се пробужда.

Юношата се сравнява, оглежда, подражава. Склонен е да изпитва силна привързаност, смесена с ревност и подозрителност. В този период са му нужни идоли. Не винаги това са звездите от екрана или сцената. Могат да бъдат и от улицата. Добре е обаче, ако може да открие такива в семейната среда. Но ако тази среда е невротизираща, задушаваща, потискаща и авторитарна, то детето може да насочи погледа си навън. Юношите са склонни да подражават на своя медиен, футболен или друг идол в облекло, прическа, дори изрази. Образът, към който се стремят, ги завладява в голяма степен.

Потребността от одобрение, приемане и подкрепа е толкова силна, както в никой друг период, именно поради засилената субективност и търсене на собственото “Аз”.

Юношата живее с лекота на прага на въображаемото и реалното. Субективният му свят е толкова значим, че може да стане реалност, в която да заживее.

В тази възраст се откриват духовните ценности. Въпроси от философски и нравствен характер разкъсват душите им. Красотата, доброто, истината, справедливостта започват да придобиват съдържание за тях. Когато се впуснат в такива разговори, изразяват категорични и непреклонни мнения, без да се интересуват от общоприетите норми. Представите и мнението им започват да добиват сила.

Умствено развитие, емоции и чувства при юношите

За юношеството е налице теоретичното мислене, характерни са съмнения, нужни са повече обяснения. Един юноша задава повече въпроси “защо?”. Наблюдава се силно развитие на интелекта при младия човек, той се интересува как се решават проблемите. Има опасност от неврози и тревожност в тази възраст. А стремежът към самостоятелност може да доведе до оригиналничене и негативизъм.

Ранният етап на юношеството, засягащ представителите от 12 до 14 годишна възраст е най-трудният – причини за това са хормоналните фактори и индивидуалните типологически различия. В този период от живота на човека най-голяма тревожност се наблюдава от съучениците и родителите, а най-малка – от учители, възрастни.

От 14 до 18 годишна възраст са налице хиперактивност, мнителност, но може да се стигне и до дистимия (крайна затвореност в себе си); повишава се тревожността и натрапливостите. У момчетата намалява чувството за зависимост, неувереността, безпокойството (тук са характерни честите закъснения, бягствата от дома и др. негативни прояви, граничещи с противообществените). От сферата на чувствата се развиват социалните – дълг, любов, патриотизъм, които могат да бъдат и в изопачени форми. В този период се появява и чувството за хумор.

Поведението на юношите се характеризира с тенденция към намаляване на общото напрежение, появява се стремеж към ред и грижа, чувство на отговорност, привързаност към любовта и сексуалния живот, откъсване от родителя; в тази възраст се ражда и сериозното приятелство.

Самосъзнание и образът на “Аз-а”.

Образът на “Аз-а” е свързан с интелекта, в тази възраст човек открива себе си, има “потъване” в себе си, наслада от собствени преживявания, изменя се и възприемането на другия, налице е стремеж към идентичност, човек осъзнава собствената си уникалност, която в някои случаи води до самотност, а в други до преувеличаване на “Аз-а”. Тук има и едно особено бягане от печалните неща в живота – “кой съм аз?”, “какво мога?”, “какво ми трябва?” … По-голяма важност имат телесните качества, появява се разминаване с взаимоотношенията “претенции – реалност”, расте устойчивостта на “Аз-а”.

ІІ. Психо-сексуално развитие при юношите

В тази възраст (в по-късния й етап – 15 -18год.) започва психо-сексуалното развитие, характеризиращо се с повишена сексуална възбудимост, еротични фантазии, мастурбации. Няма норми за интензивност на половия живот. Забелязано е, че раносъзряващите имат по-интензивен полов живот. Сексуално-еротичните преживявания се определят от качествата на личността. Сексуалното поведение зависи не само от половата зрялост, но и от нормите в групата. Сексуалните интереси зависят от психичната, а не от хормоналната възраст.

Юношеската сексуалност има три компонента:

1. поведенчески – ухажване, влюбване;

2. емоционален – сексуални преживявания, емоции, сънища, мечти;

3. когнитивно-оценъчен компонент – разсъждаването върху сексуалните проблеми, отношението към тях.

Възрастови норми на сексуално поведение

Невъзможно е да се определят възрастови норми на сексуално поведение и няма такива заради подчертаната индивидуалност, тъй като върху тях влияят много други неща: култура, възпитание, еманципация, сексуална революция, развитие на контрацептиви, религиозни фактори, либерализирането на морала. Особена роля върху сексуалното поведение на юношите играе противопоставеността между идеалната, чиста любов и сексуалния акт. Силен дифузен еротизъм се фокусира върху сексуалния обект, поддържащ се от порнокултурата, достъпна от медиите, интернет, циничните истории, присъщи за улицата, семейството, “мръсните” разговори между връстници. Налице сред юношите е стремежът към физическия контакт. Смеховата символика, свързана със сексуалните въпроси, е особено привлекателна в тази възраст.

Особености на сексуалното развитие на юношите

Юношеската сексуалност е свързана с комуникативните страни на личността. Мечтата за любов е съпреживяване, душевна близост, емоционален и физически контакт. На жаждата за любов се противопоставя страхът да изгубиш себе си, страх от зависимост, загуба на репутация и достойнство. На тази възраст любовта се счита за нещо много лично и неприкосновено. Ухажването е една неопределена игра. Роля в любовните отношения играе представата какъв трябва да бъде другият. Идеалният образ предшества реалния, а идеалът не е еталон – той се променя с възрастта.

Проявата на индвидуалност при юношите, изразяваща се в явен бунт, категорично отказване от страна на юношата да се подчинява на норми и правила, е труден момент във възпитанието, но все още не е тревожна. Диалогът родител – дете не е прекъснат. Страшното става, когато юношата се затвори и отказва да обсъжда и изразява мнение. Това е сигнал, че у него има страх. Страх от неразбиране, неприемане, а може би присмех, унижение или наказание.

Тогава се появява въпросът в какво точно се изразява възпитанието?! Има ли място авторитетът и строгата дисциплина в него, дали възпитавайки своите деца сме готови да подложим на съмнение собствените си ценности, за да ги преоткрием през погледа на нашите деца.